ПЕТЪК на 19.12.08 над 2000 студенти геройски изминаха разстоянието между Студентски град и Народното събрание.
Оргомното шествие блокира движението в цялата столица. Медиите разбира се замазаха случая, като почти десетократно прикриха цифрата на протестиращите студенти. Важни моменти като замерянето на Пирински с тоалетна хартия и други предмети не се излъчи.
Изводи от протестните шествия (които бяха две на брой с общ брой участници - над 5000 човека):
- В България липсва държавност, защото "народните представители" бягат от народа си, като страхливо се ометоха от Народното събрание, преди да пристигнат студентите;
- Фиктивните псевдо-демократични правителствени студентски организации като НПСС и Студентските съветчета бойкотираха протестите срещу себе си. Това се дължи на факта, че голяма част от бюджетно финансираните студентски организации и "лидери" са замесени в престъпния бизнес със заведения и дискотеки в Студентски град. Факт е, че в злополучната дискотека "Амнезия" са замесени бивши членове на НПСС и настоящи "сиви кардинали" в тези организации;
- При обществен натиск държавните институции все пак могат да работят и да си отворят малко очите за престъпленията и корупцията. Доказателство за това е вкарването в затворя на още един от убийците, отмяна на абсурдното обвинение за непредумишлено убийство, разкриване на корупционните практики в община "Студентска", уволнението на един от най-корумпираните общински служители - архитекта на община "Студентска", започване на инфраструктурни инициативи - осветление, тротоари.
Ето и истината за протеста - подгрявка за следващите събития:
ПРОТЕСТИТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ! СТУДЕНТИТЕ СЕ СЪБУДИХА!
НЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ В НАЙ-БЕДНАТА БЯЛА ДЪРЖАВА В СВЕТА, В ДЪРЖАВА В КОЯТО КОРУПЦИЯТА Е НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА.
НЕ ИСКАМЕ ФИКТИВНА ДЪРЖАВА И ФИКТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ!
ИСКАМЕ НОРМАЛЕН ЖИВОТ, КАКЪВТО ИМАТ МЛАДИТЕ ХОРА В ЕВРОПА И СВЕТА.
четвъртък, 25 декември 2008 г.
сряда, 15 октомври 2008 г.
Среща с ръководството на ТУ-София
На 15 Октомври 2008 г. се проведе среща с ръководството на ТУ-София, представлявано от Ректора К. Веселинов и зам.-ректора по административна дейност Стоядинов. Умишлено не поставям научни и титли звания пред имената им, тъй като след 1989г. всички научни степени и звания са крайно съмнителни и незаконо-съобразни предвид изискванията са социалистически постижения, оценка на морални качества и липсата на атестационни оценки почти 20години.
Срещата бе във връзка с проблемите на кариерното развитие на нехабилитирания персонал. Присъстваха основно възрастни хора, чакащи хабилитация повече от 4-ри петилетки (ТУ все още живее в комунистическото си минало). Млади хора почти нямаше - те с право предполагаха, че Ректора ще изнесе поредния цирк и нищо няма да реши.
В залата цареше страх и скрита злоба към ръководството, но страха бе над всичко.
Веселинов започна веднага коментарите с липсата на пари, виновността на държавата, на ВАК и на кой ли не, но не и на ТУ-София.
Коментар: ТУ-София има огромна държавна субсидия от над 25млн. лв. (за миналата година), която непрекъснато расте, не по-малки са и собствените приходи (такси, наеми, далавери). При над 50 млн. лв. годишен бюджет и само 800 човека преподавателски състав е интересно как за основна дейност (преподавателска и научна) се отделят по 350-400лв. чиста заплата средно за преподавател. Интересно е защо ТУ-София има административен и помощен персонал двукратно надвишаващ преподавателския и работещ на 4-часов работен ден, интересно е и колическтво на автомобилния парк (24 коли, значително повече от СУ и УНСС).
Зададох някои неудобни въпроси, при задаването на които хората в залата се почустваха неудобно, че присъстват на такова събитие:
- защо докторантите не се третират като студенти, каквито са изискванията на ЕС и ЗВО, а се ползват за нископлатени "научни" работници. Последващия отговор бе, че Ректора не бил много съгласен, че докторантурата била студентство. Ако не е съгласен със закони и европейски директиви - нека си подаде оставка тогава;
- защо докторантите нямат учебен процес, а са на автопилот, въпреки че се водят трета степен на висшето образование? Нямат осигурени актуални учебни материали, лаборатории, работни места. Този въпрос не намери отговор. А истината е, че ТУ-София не може и няма ресурс да обучава докторанти. И единствената причина да го прави някак е, че зад академичната си автономия може да прави каквото си иска и да не дава отчет пред общественост и държава;
- зададох и въпрос за финансирането. Според наредбата за прием и обучение на докторанти, обучаващото звено поема разходите за финансиране на изследванията им и разработка на дисертацията, както и социално-битови разходи. Задължително и всяка година се прави план-сметка. Отговора на ректора бе абсурден и ще се коментира по-долу;
- споменах за липсата на орган за защита на интересите на докторантите и че такива няма в момента в общото събрание на ТУ-София, което поставя под съмнение и законосъобразността на избора за Ректор.
Ректора се постара да скалъпи някакви отговори и ето до какво се стигна:
Абсурд 1 - "Ние следваме стриктна финансова рамка, която е законоворегламентирана", но "С целевите средства за издръжка обучението на докторанти (4200лв. годишно), плащаме ток и вода";
Абсурд 2 - "Ние постоянно купуваме компютри и даваме стотици хиляди лева всяка година и не се оплаквайте, че ги няма. Аз не знам къде са - потърсете си ги из университета". Компютрите според ректора са с много сериозни параметри - "не по малко от 2МВ оперативна памет";
Абсурд 3 - "От мен не зависи нищо, за всичко отговарят факулетите - обръщайте се към тях";
Абсурд 4 - "Научните звена и факултетите не се интересуват от работата на докторантите. Даже в моя факултет се опитвам да повдигна въпроса, но никой не ме слуша".
Коментар няма да правя.
В цялата ни страна - от министър-председател до директор на детска градина има лукови глави начело.
Срещата бе във връзка с проблемите на кариерното развитие на нехабилитирания персонал. Присъстваха основно възрастни хора, чакащи хабилитация повече от 4-ри петилетки (ТУ все още живее в комунистическото си минало). Млади хора почти нямаше - те с право предполагаха, че Ректора ще изнесе поредния цирк и нищо няма да реши.
В залата цареше страх и скрита злоба към ръководството, но страха бе над всичко.
Веселинов започна веднага коментарите с липсата на пари, виновността на държавата, на ВАК и на кой ли не, но не и на ТУ-София.
Коментар: ТУ-София има огромна държавна субсидия от над 25млн. лв. (за миналата година), която непрекъснато расте, не по-малки са и собствените приходи (такси, наеми, далавери). При над 50 млн. лв. годишен бюджет и само 800 човека преподавателски състав е интересно как за основна дейност (преподавателска и научна) се отделят по 350-400лв. чиста заплата средно за преподавател. Интересно е защо ТУ-София има административен и помощен персонал двукратно надвишаващ преподавателския и работещ на 4-часов работен ден, интересно е и колическтво на автомобилния парк (24 коли, значително повече от СУ и УНСС).
Зададох някои неудобни въпроси, при задаването на които хората в залата се почустваха неудобно, че присъстват на такова събитие:
- защо докторантите не се третират като студенти, каквито са изискванията на ЕС и ЗВО, а се ползват за нископлатени "научни" работници. Последващия отговор бе, че Ректора не бил много съгласен, че докторантурата била студентство. Ако не е съгласен със закони и европейски директиви - нека си подаде оставка тогава;
- защо докторантите нямат учебен процес, а са на автопилот, въпреки че се водят трета степен на висшето образование? Нямат осигурени актуални учебни материали, лаборатории, работни места. Този въпрос не намери отговор. А истината е, че ТУ-София не може и няма ресурс да обучава докторанти. И единствената причина да го прави някак е, че зад академичната си автономия може да прави каквото си иска и да не дава отчет пред общественост и държава;
- зададох и въпрос за финансирането. Според наредбата за прием и обучение на докторанти, обучаващото звено поема разходите за финансиране на изследванията им и разработка на дисертацията, както и социално-битови разходи. Задължително и всяка година се прави план-сметка. Отговора на ректора бе абсурден и ще се коментира по-долу;
- споменах за липсата на орган за защита на интересите на докторантите и че такива няма в момента в общото събрание на ТУ-София, което поставя под съмнение и законосъобразността на избора за Ректор.
Ректора се постара да скалъпи някакви отговори и ето до какво се стигна:
Абсурд 1 - "Ние следваме стриктна финансова рамка, която е законоворегламентирана", но "С целевите средства за издръжка обучението на докторанти (4200лв. годишно), плащаме ток и вода";
Абсурд 2 - "Ние постоянно купуваме компютри и даваме стотици хиляди лева всяка година и не се оплаквайте, че ги няма. Аз не знам къде са - потърсете си ги из университета". Компютрите според ректора са с много сериозни параметри - "не по малко от 2МВ оперативна памет";
Абсурд 3 - "От мен не зависи нищо, за всичко отговарят факулетите - обръщайте се към тях";
Абсурд 4 - "Научните звена и факултетите не се интересуват от работата на докторантите. Даже в моя факултет се опитвам да повдигна въпроса, но никой не ме слуша".
Коментар няма да правя.
В цялата ни страна - от министър-председател до директор на детска градина има лукови глави начело.
понеделник, 28 юли 2008 г.
Размисли
Няма да коментирам реални новини, просто защото не следя новини - нито им вярвам, нито има смисъл да хабя нерви заради фиктивната държава, фиктивното образование и наука, фиктивните медии.
Боли ме обаче за всички нас, младите и старите, истинските учени, преподаватели или желаещи да развиват наука, да обучават млади хора.
Само предполагам, че би трябвало покрай наближаване на избори отново да ни лъжат, че образованхието най-накрая ще стане приоритет, ще получаваме по-добри заплати и достоен живот. Лъжат ни разбира се, на кой ли му трябва образован народ с критични възгледи? Образованието ще се забатчава все повече и повече, управляващите ще стават все по-нагли и нагли, техните деца, учещи в нормални държави, даже и да са малоумни, пак ще имат повече познания и опит от родните саможертви на пародията на образователната ни система.
Периода ми на докторантура приключи, всичките ми мечти за научни постожения, преподаване, признания бяха излъгани и погазени. Опитах се да направя това. Никой не ми помогна с нищо, каквото можах финансирах си с жалката стипендийка от 250лв. Плащах си някак общежитието от незнайно как начислени 130лв., броях си стотинките са помията в студентския стол от храна с почти изтекъл срок на годност от големите търговски вериги.
Напоследък обаче започнах да се занимавам с дребна търговия, изкарвам си нелоши пари. Дори си позволявам да се храня почти като строителен работник в близките хранителни заведения с храна от 3.50-4.00лв. Купих си даже нови дрехи за пръв път от две години насам, даже "загладих косъма" и пуснах коремче. Най-накрая мога да си позволя да почерпя приятелка и приятели, а не да гледам жално как дневните ми подаяния от Държавицата ни отиват за бира и картофки.
Все още обаче наблюдавам свои колеги и преподаватели, броящи стотинки за храна на опашката гладни и мизерстващи младежи на студентския стол, в който се хранят и новобранците-строители.
Да жал ми е за тези хора, жал ми е и за моето пропиляно време - какво ли бъдеще имат те в тази унизителна псевдо-академична среда? Ще се свиват цял живот в жалките общежития, щес е хранят с некачествените "оргизки" от големите хранителни магазини. Не те няма да живеят, а ще живуркат. Те няма да правят наука, а нещо подобно на нея, нещо което прилича на наука - преводи, вяли подобрения, някакви симулации... симулации на дейност само и само да оцелеят, да се препорят за храна и подслон.
За да правиш наука и да обучаваш ти трябва да си жив, не да живуркаш, да си хуманист, а не псуващ скъпи коли, добре облечени момичета, да имаш достойство и самоуважение, а не срам от това, че няма с какво да поканиш момиче на среща даже.
Българския учен все повече е принуден да се чуства като обществен паразит, защото реално не му позволяват да прави нищо, от което да съществува и да получи признание.
Учения сам стига до извода, че реално получава пари за никаква работа, а заради единия гол стоицизъм, едното фиктивно присъствие в университет, който без такива "стоици" не би съществувал.
Боли ме обаче за всички нас, младите и старите, истинските учени, преподаватели или желаещи да развиват наука, да обучават млади хора.
Само предполагам, че би трябвало покрай наближаване на избори отново да ни лъжат, че образованхието най-накрая ще стане приоритет, ще получаваме по-добри заплати и достоен живот. Лъжат ни разбира се, на кой ли му трябва образован народ с критични възгледи? Образованието ще се забатчава все повече и повече, управляващите ще стават все по-нагли и нагли, техните деца, учещи в нормални държави, даже и да са малоумни, пак ще имат повече познания и опит от родните саможертви на пародията на образователната ни система.
Периода ми на докторантура приключи, всичките ми мечти за научни постожения, преподаване, признания бяха излъгани и погазени. Опитах се да направя това. Никой не ми помогна с нищо, каквото можах финансирах си с жалката стипендийка от 250лв. Плащах си някак общежитието от незнайно как начислени 130лв., броях си стотинките са помията в студентския стол от храна с почти изтекъл срок на годност от големите търговски вериги.
Напоследък обаче започнах да се занимавам с дребна търговия, изкарвам си нелоши пари. Дори си позволявам да се храня почти като строителен работник в близките хранителни заведения с храна от 3.50-4.00лв. Купих си даже нови дрехи за пръв път от две години насам, даже "загладих косъма" и пуснах коремче. Най-накрая мога да си позволя да почерпя приятелка и приятели, а не да гледам жално как дневните ми подаяния от Държавицата ни отиват за бира и картофки.
Все още обаче наблюдавам свои колеги и преподаватели, броящи стотинки за храна на опашката гладни и мизерстващи младежи на студентския стол, в който се хранят и новобранците-строители.
Да жал ми е за тези хора, жал ми е и за моето пропиляно време - какво ли бъдеще имат те в тази унизителна псевдо-академична среда? Ще се свиват цял живот в жалките общежития, щес е хранят с некачествените "оргизки" от големите хранителни магазини. Не те няма да живеят, а ще живуркат. Те няма да правят наука, а нещо подобно на нея, нещо което прилича на наука - преводи, вяли подобрения, някакви симулации... симулации на дейност само и само да оцелеят, да се препорят за храна и подслон.
За да правиш наука и да обучаваш ти трябва да си жив, не да живуркаш, да си хуманист, а не псуващ скъпи коли, добре облечени момичета, да имаш достойство и самоуважение, а не срам от това, че няма с какво да поканиш момиче на среща даже.
Българския учен все повече е принуден да се чуства като обществен паразит, защото реално не му позволяват да прави нищо, от което да съществува и да получи признание.
Учения сам стига до извода, че реално получава пари за никаква работа, а заради единия гол стоицизъм, едното фиктивно присъствие в университет, който без такива "стоици" не би съществувал.
сряда, 16 април 2008 г.
ЧЛЕН 16 - параван на държавната некомпетентност
Мнението ми за ставащото около прословутия чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета се потвърждава все повече. Похвата получи нарицателното "разлайване на кучетата" (Американски филм за това как секс-скандалът с президента на САЩ се замазва с фалшива война в Албания). Това е похват използван от политици и големи корпорации за водене на информационна война, манипулиране на общественото мнение и налагане на непопулярни и обществено нежелани решения. Този похват е “политически фокус” – също както фокусника отклонява вниманието на зрителите, за да получи желаните от него резултати.
Разбира се, “разлайването на кучетата” и политическите фокуси не са възможни без декори, осветление, трибуна, цирк, театър… тоест медии. Да - медиите в България са политически инструмент за манипулация на обществото и за обслужване на политически, зад тях - бизнес и корупционни цели.
Та те – политици и обслужващите ги медии успяха да внушат на изстрадалия български народ, че видите ли турски интереси налагат отмяната на този член. Народът логично скочи, заслепен от злоба и патриотизъм и не може да види какво стои зад това, а именно - прокарване на някои уж дребни (в сравнение с тази "грандиозна" анти-патриотична конспирация) промени в законодателството. Всъщност цялото движенийце на Доган, което е производна на БСП/БКП е един "кучкарник на лаещи по команда кучета", които уж са виновни за всички несгоди в България, защото защитават антинационални интереси. Никакви (анти)национални интереси не защитават те, тъй като години наред, чрез режисирани и държавно одобрени от мнозинство, а сега и коалиция действия на народа те финансират себе си, както дават отчисления на партията-майка.
Политическия “кеч” продоби още по-голям колорит чрез включването на “семейно-патриотичната” партия “АТАКА”, която уж се бори за защита на българските интереси. Друга голяма звезда от българския полит-кеч е Бойко Борисов, когото в най-голяма степен ухажват медиите, въпреки грандиозните му провали да се справи с каквото и да било и да вземе отношение по някой от актуалните въпроси в страната, столицата, собствената община. Да - “гЕНЕРАЛА” е резервния играч на националния отбор по политическа некомпетентност и стратегическа корупция.
Както и да е -отплеснах се, та за какво бе това поредно "разлайване на кучетата" и “фокуси с чл. 16”? Проблемите в МОН са колосални - безпомощност, некомпетентност, шуробаджанащина, продаване на дипломи, невъзможност за контрол на множество наредби, закони, нормативни изисквания, а отскоро и европейски директиви и конвенции. Е в тази среда какво му остава на МОН, освен да бяга от отговорност - прехвърля правомощия на общини, финансови институции, публично-частни партньори (разбирай роднини или "спонсори"). Липсата на учители, училища, контрол, актуализация на учебни програми в училищата, ниското качество на обучение, напускащия и демотивиран персонал... ще се замаже с един експеримент - МАТУРИТЕ!
Бях в Парламентарната комисия по образование и наука скоро като гост - слушах и не вярвах. Всички членове там бяха единодушни за матурите, че може би е по-добре да ги има, а като се въведат, ще видим какво ще стане - засега не се знае какъв ще е ефекта, но след време - други да му мислят (така или иначе мандатността и отговорността за глупави решения не с вечни). И че наличието на матури наподобява европейска практика с която някак си могат да се замажат очите на евро-комисарите. В МОН тайно (всъщност защо пък тайно) се надяват, че въвеждайки матурите, те ще се освободят от отговорността да контролират, финансират, управляват и дават отчет за образованието в България. Опитват се да кажат, че всички техни задължения ще се концентрират само в изготвянето на тестове за матурите и оценяването им. И ако резултатите са лоши - виновни са всички - ученици, родители, учители, общини, държавен бюджет, транспортни фирми, но не и МОН, който няма даже план за следващия месец, чийто министър има опит единствено в разтурването на "седенки", поддържането на "небрежна" 1.5мм-ва брадичка и кокетничане с журналисти. Дори и сега след като е напълно ясно, че няма да се отмени този член - Министъра продължава да блъфира и да свърза по неясен начин матурите и този член, който уж давал някакви нормативни предпоставки да се съди министерството при въвеждане на матурите. Целта е ясна - ако минат, минат матурите... ако ли не - посимулирахме дейност пред обществото.
Не е ли време да кажем на тези безидейни политически паразити, че след като дезертират от управлението на публичното благо образование, трябва да си подадат оставките, да върнат парите на данъкоплатеца (с лихвите), който им е плащал заплати, мерцедеси, костюмчета, банкетчета, екскурзийки в чужбина и др. благинки? Тези пари могат да отидат за ремонт на съсипаните от некадърност детски градини и училища, за увеличение на стипендиите от подигравателните 50лв. за българските студенти и заплатите от 300лв. на учители и преподаватели.
Бих искал всеки такъв опит за обществена манипулация да ни накара да организираме публичен дебат, да излезем със становище, дори да протестираме, както се прави в нормалните демократични общества. Можем и да ги запитаме и официално нашите уникално некадърни управници - какво всъщност целят, какви са плановете им за в бъдеще и на каква база се крепи увереността им в правотата на действията им. Все повече обаче започвам да страдам от параноя и да си мисля, че управниците ни никак не са некадърни, а умело си правят експерименти с обществото, с младите, с медиите, с моралните ценности, със страха и безразличието.
Разбира се, “разлайването на кучетата” и политическите фокуси не са възможни без декори, осветление, трибуна, цирк, театър… тоест медии. Да - медиите в България са политически инструмент за манипулация на обществото и за обслужване на политически, зад тях - бизнес и корупционни цели.
Та те – политици и обслужващите ги медии успяха да внушат на изстрадалия български народ, че видите ли турски интереси налагат отмяната на този член. Народът логично скочи, заслепен от злоба и патриотизъм и не може да види какво стои зад това, а именно - прокарване на някои уж дребни (в сравнение с тази "грандиозна" анти-патриотична конспирация) промени в законодателството. Всъщност цялото движенийце на Доган, което е производна на БСП/БКП е един "кучкарник на лаещи по команда кучета", които уж са виновни за всички несгоди в България, защото защитават антинационални интереси. Никакви (анти)национални интереси не защитават те, тъй като години наред, чрез режисирани и държавно одобрени от мнозинство, а сега и коалиция действия на народа те финансират себе си, както дават отчисления на партията-майка.
Политическия “кеч” продоби още по-голям колорит чрез включването на “семейно-патриотичната” партия “АТАКА”, която уж се бори за защита на българските интереси. Друга голяма звезда от българския полит-кеч е Бойко Борисов, когото в най-голяма степен ухажват медиите, въпреки грандиозните му провали да се справи с каквото и да било и да вземе отношение по някой от актуалните въпроси в страната, столицата, собствената община. Да - “гЕНЕРАЛА” е резервния играч на националния отбор по политическа некомпетентност и стратегическа корупция.
Както и да е -отплеснах се, та за какво бе това поредно "разлайване на кучетата" и “фокуси с чл. 16”? Проблемите в МОН са колосални - безпомощност, некомпетентност, шуробаджанащина, продаване на дипломи, невъзможност за контрол на множество наредби, закони, нормативни изисквания, а отскоро и европейски директиви и конвенции. Е в тази среда какво му остава на МОН, освен да бяга от отговорност - прехвърля правомощия на общини, финансови институции, публично-частни партньори (разбирай роднини или "спонсори"). Липсата на учители, училища, контрол, актуализация на учебни програми в училищата, ниското качество на обучение, напускащия и демотивиран персонал... ще се замаже с един експеримент - МАТУРИТЕ!
Бях в Парламентарната комисия по образование и наука скоро като гост - слушах и не вярвах. Всички членове там бяха единодушни за матурите, че може би е по-добре да ги има, а като се въведат, ще видим какво ще стане - засега не се знае какъв ще е ефекта, но след време - други да му мислят (така или иначе мандатността и отговорността за глупави решения не с вечни). И че наличието на матури наподобява европейска практика с която някак си могат да се замажат очите на евро-комисарите. В МОН тайно (всъщност защо пък тайно) се надяват, че въвеждайки матурите, те ще се освободят от отговорността да контролират, финансират, управляват и дават отчет за образованието в България. Опитват се да кажат, че всички техни задължения ще се концентрират само в изготвянето на тестове за матурите и оценяването им. И ако резултатите са лоши - виновни са всички - ученици, родители, учители, общини, държавен бюджет, транспортни фирми, но не и МОН, който няма даже план за следващия месец, чийто министър има опит единствено в разтурването на "седенки", поддържането на "небрежна" 1.5мм-ва брадичка и кокетничане с журналисти. Дори и сега след като е напълно ясно, че няма да се отмени този член - Министъра продължава да блъфира и да свърза по неясен начин матурите и този член, който уж давал някакви нормативни предпоставки да се съди министерството при въвеждане на матурите. Целта е ясна - ако минат, минат матурите... ако ли не - посимулирахме дейност пред обществото.
Не е ли време да кажем на тези безидейни политически паразити, че след като дезертират от управлението на публичното благо образование, трябва да си подадат оставките, да върнат парите на данъкоплатеца (с лихвите), който им е плащал заплати, мерцедеси, костюмчета, банкетчета, екскурзийки в чужбина и др. благинки? Тези пари могат да отидат за ремонт на съсипаните от некадърност детски градини и училища, за увеличение на стипендиите от подигравателните 50лв. за българските студенти и заплатите от 300лв. на учители и преподаватели.
Бих искал всеки такъв опит за обществена манипулация да ни накара да организираме публичен дебат, да излезем със становище, дори да протестираме, както се прави в нормалните демократични общества. Можем и да ги запитаме и официално нашите уникално некадърни управници - какво всъщност целят, какви са плановете им за в бъдеще и на каква база се крепи увереността им в правотата на действията им. Все повече обаче започвам да страдам от параноя и да си мисля, че управниците ни никак не са некадърни, а умело си правят експерименти с обществото, с младите, с медиите, с моралните ценности, със страха и безразличието.
Застой и безхаберие
Както виждате отдавна не съм писал тук. Нищо ново в българското образование не се случи през това време.
Медиите достатъчно ни депресират с лоши новини, за да го правя и аз. Апокалиптични прогнози за колапс и разруха на българското образование също няма да правя – то отдавна е разрушено и сега просто си оцелява някак си. Разрухата в образованието е функция на разрухата в обществото, държавната корупция, обезвереността на народа.
Всъщност висшето образование все още се смята от мнозина за спасение от мизерията и отчаянието. Донякъде това е така – младите хора в средата на университетите, запазили до голяма част духа на комунистическото минало и някакъв вид организация е подходяща среда за бягство от действителността поне за четири години. За мнозина млади хора образователната среда е трамплин към по-добра кариера в чужбина.
Министерство на образованието и науката, заедно със своя министър, с небрежно набола брадичка се опитват да наложат модела за пълна автономия на държавното образование от държавата, с което признават своята безпомощност, безидейност и некомпетентност да управляват държавното публично благо, наречено образование. МОН забравя и за последната буква от абревиатурата си - дори и за тях науката е нещо прекалено абстрактно за тревожат некомпетентните си звена и дирекции. Държавните органи нямат никаква идея с какво се занимават и доказателство за това е липсата на планиране и стратегия, липсва им дори поглед върху ставащото в българското образование, защото нямат никаква представа от финансиране, субсидиране, юридически документи, гражданско общество, международно сътрудничество.
Всички тези проблеми са прекалено очевидни на всеки граждани, за да се конкретизират допълнително.
Какви биха могли да бъдат действията за подобряване на средата в българското образование и наука:
- В по-глобален мащаб, трябва европейските институции сериозно да навлязат в българското образование, чрез експерти в Национална агенция по оценка и акредитация, вътрешна оценка на университетите с обществено участие, чуждестранни лектори;
- Желателно е откриване на няколко съвместни звена с големи държавни европейски университети, като водеща роля има европейската страна, а не застарялата и некомпетентна българска страна;
- На национално ниво е наложително силно редуциране на броя на държавните университети, чрез обединение, закриване на такива без национално, регионално значение и с лоши резултати откъм ниво на обучение и осигуреност с персонал;
- На регионално ниво трябва да се засили ролята на университета като инструмент за развитие на регионалната икономика и фактор за запазване на демографска стабилност. Броя на студентите трябва да се децентрализира от столицата , където са разположени най-големите български университети, и се обучават над 60% от българските студенти, по този начин обезлюдявайки останалите райони на България;
- Необходими са структурни промени в държавните органи – на ръководни постове трябва да се поставят експерти, а не политически чиновници и партийни функционери без никаква представа от образование. Недобър бе опита и с бивши ректори без отговорно национално мислене и опит в управлението;
- Трябва да се вземат спешни мерки по подмладяване на образованието, поради много висок риск от прекратяване на дейността и функционирането след като застаряващия персонал няма никакви приемници.
Абонамент за:
Публикации (Atom)