четвъртък, 25 декември 2008 г.

Студентския протест срещу фиктивната държавност

ПЕТЪК на 19.12.08 над 2000 студенти геройски изминаха разстоянието между Студентски град и Народното събрание.
Оргомното шествие блокира движението в цялата столица. Медиите разбира се замазаха случая, като почти десетократно прикриха цифрата на протестиращите студенти. Важни моменти като замерянето на Пирински с тоалетна хартия и други предмети не се излъчи.

Изводи от протестните шествия (които бяха две на брой с общ брой участници - над 5000 човека):

- В България липсва държавност, защото "народните представители" бягат от народа си, като страхливо се ометоха от Народното събрание, преди да пристигнат студентите;

- Фиктивните псевдо-демократични правителствени студентски организации като НПСС и Студентските съветчета бойкотираха протестите срещу себе си. Това се дължи на факта, че голяма част от бюджетно финансираните студентски организации и "лидери" са замесени в престъпния бизнес със заведения и дискотеки в Студентски град. Факт е, че в злополучната дискотека "Амнезия" са замесени бивши членове на НПСС и настоящи "сиви кардинали" в тези организации;

- При обществен натиск държавните институции все пак могат да работят и да си отворят малко очите за престъпленията и корупцията. Доказателство за това е вкарването в затворя на още един от убийците, отмяна на абсурдното обвинение за непредумишлено убийство, разкриване на корупционните практики в община "Студентска", уволнението на един от най-корумпираните общински служители - архитекта на община "Студентска", започване на инфраструктурни инициативи - осветление, тротоари.

Ето и истината за протеста - подгрявка за следващите събития:


ПРОТЕСТИТЕ ЩЕ ПРОДЪЛЖАТ! СТУДЕНТИТЕ СЕ СЪБУДИХА!
НЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕМ В НАЙ-БЕДНАТА БЯЛА ДЪРЖАВА В СВЕТА, В ДЪРЖАВА В КОЯТО КОРУПЦИЯТА Е НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА.
НЕ ИСКАМЕ ФИКТИВНА ДЪРЖАВА И ФИКТИВНО ОБРАЗОВАНИЕ!

ИСКАМЕ НОРМАЛЕН ЖИВОТ, КАКЪВТО ИМАТ МЛАДИТЕ ХОРА В ЕВРОПА И СВЕТА.

сряда, 15 октомври 2008 г.

Среща с ръководството на ТУ-София

На 15 Октомври 2008 г. се проведе среща с ръководството на ТУ-София, представлявано от Ректора К. Веселинов и зам.-ректора по административна дейност Стоядинов. Умишлено не поставям научни и титли звания пред имената им, тъй като след 1989г. всички научни степени и звания са крайно съмнителни и незаконо-съобразни предвид изискванията са социалистически постижения, оценка на морални качества и липсата на атестационни оценки почти 20години.
Срещата бе във връзка с проблемите на кариерното развитие на нехабилитирания персонал. Присъстваха основно възрастни хора, чакащи хабилитация повече от 4-ри петилетки (ТУ все още живее в комунистическото си минало). Млади хора почти нямаше - те с право предполагаха, че Ректора ще изнесе поредния цирк и нищо няма да реши.
В залата цареше страх и скрита злоба към ръководството, но страха бе над всичко.
Веселинов започна веднага коментарите с липсата на пари, виновността на държавата, на ВАК и на кой ли не, но не и на ТУ-София.

Коментар: ТУ-София има огромна държавна субсидия от над 25млн. лв. (за миналата година), която непрекъснато расте, не по-малки са и собствените приходи (такси, наеми, далавери). При над 50 млн. лв. годишен бюджет и само 800 човека преподавателски състав е интересно как за основна дейност (преподавателска и научна) се отделят по 350-400лв. чиста заплата средно за преподавател. Интересно е защо ТУ-София има административен и помощен персонал двукратно надвишаващ преподавателския и работещ на 4-часов работен ден, интересно е и колическтво на автомобилния парк (24 коли, значително повече от СУ и УНСС).

Зададох някои неудобни въпроси, при задаването на които хората в залата се почустваха неудобно, че присъстват на такова събитие:

- защо докторантите не се третират като студенти, каквито са изискванията на ЕС и ЗВО, а се ползват за нископлатени "научни" работници. Последващия отговор бе, че Ректора не бил много съгласен, че докторантурата била студентство. Ако не е съгласен със закони и европейски директиви - нека си подаде оставка тогава;

- защо докторантите нямат учебен процес, а са на автопилот, въпреки че се водят трета степен на висшето образование? Нямат осигурени актуални учебни материали, лаборатории, работни места. Този въпрос не намери отговор. А истината е, че ТУ-София не може и няма ресурс да обучава докторанти. И единствената причина да го прави някак е, че зад академичната си автономия може да прави каквото си иска и да не дава отчет пред общественост и държава;

- зададох и въпрос за финансирането. Според наредбата за прием и обучение на докторанти, обучаващото звено поема разходите за финансиране на изследванията им и разработка на дисертацията, както и социално-битови разходи. Задължително и всяка година се прави план-сметка. Отговора на ректора бе абсурден и ще се коментира по-долу;

- споменах за липсата на орган за защита на интересите на докторантите и че такива няма в момента в общото събрание на ТУ-София, което поставя под съмнение и законосъобразността на избора за Ректор.

Ректора се постара да скалъпи някакви отговори и ето до какво се стигна:

Абсурд 1 - "Ние следваме стриктна финансова рамка, която е законоворегламентирана", но "С целевите средства за издръжка обучението на докторанти (4200лв. годишно), плащаме ток и вода";

Абсурд 2 - "Ние постоянно купуваме компютри и даваме стотици хиляди лева всяка година и не се оплаквайте, че ги няма. Аз не знам къде са - потърсете си ги из университета". Компютрите според ректора са с много сериозни параметри - "не по малко от 2МВ оперативна памет";

Абсурд 3 - "От мен не зависи нищо, за всичко отговарят факулетите - обръщайте се към тях";

Абсурд 4 - "Научните звена и факултетите не се интересуват от работата на докторантите. Даже в моя факултет се опитвам да повдигна въпроса, но никой не ме слуша".

Коментар няма да правя.
В цялата ни страна - от министър-председател до директор на детска градина има лукови глави начело.

понеделник, 28 юли 2008 г.

Размисли

Няма да коментирам реални новини, просто защото не следя новини - нито им вярвам, нито има смисъл да хабя нерви заради фиктивната държава, фиктивното образование и наука, фиктивните медии.
Боли ме обаче за всички нас, младите и старите, истинските учени, преподаватели или желаещи да развиват наука, да обучават млади хора.
Само предполагам, че би трябвало покрай наближаване на избори отново да ни лъжат, че образованхието най-накрая ще стане приоритет, ще получаваме по-добри заплати и достоен живот. Лъжат ни разбира се, на кой ли му трябва образован народ с критични възгледи? Образованието ще се забатчава все повече и повече, управляващите ще стават все по-нагли и нагли, техните деца, учещи в нормални държави, даже и да са малоумни, пак ще имат повече познания и опит от родните саможертви на пародията на образователната ни система.
Периода ми на докторантура приключи, всичките ми мечти за научни постожения, преподаване, признания бяха излъгани и погазени. Опитах се да направя това. Никой не ми помогна с нищо, каквото можах финансирах си с жалката стипендийка от 250лв. Плащах си някак общежитието от незнайно как начислени 130лв., броях си стотинките са помията в студентския стол от храна с почти изтекъл срок на годност от големите търговски вериги.
Напоследък обаче започнах да се занимавам с дребна търговия, изкарвам си нелоши пари. Дори си позволявам да се храня почти като строителен работник в близките хранителни заведения с храна от 3.50-4.00лв. Купих си даже нови дрехи за пръв път от две години насам, даже "загладих косъма" и пуснах коремче. Най-накрая мога да си позволя да почерпя приятелка и приятели, а не да гледам жално как дневните ми подаяния от Държавицата ни отиват за бира и картофки.
Все още обаче наблюдавам свои колеги и преподаватели, броящи стотинки за храна на опашката гладни и мизерстващи младежи на студентския стол, в който се хранят и новобранците-строители.
Да жал ми е за тези хора, жал ми е и за моето пропиляно време - какво ли бъдеще имат те в тази унизителна псевдо-академична среда? Ще се свиват цял живот в жалките общежития, щес е хранят с некачествените "оргизки" от големите хранителни магазини. Не те няма да живеят, а ще живуркат. Те няма да правят наука, а нещо подобно на нея, нещо което прилича на наука - преводи, вяли подобрения, някакви симулации... симулации на дейност само и само да оцелеят, да се препорят за храна и подслон.
За да правиш наука и да обучаваш ти трябва да си жив, не да живуркаш, да си хуманист, а не псуващ скъпи коли, добре облечени момичета, да имаш достойство и самоуважение, а не срам от това, че няма с какво да поканиш момиче на среща даже.
Българския учен все повече е принуден да се чуства като обществен паразит, защото реално не му позволяват да прави нищо, от което да съществува и да получи признание.
Учения сам стига до извода, че реално получава пари за никаква работа, а заради единия гол стоицизъм, едното фиктивно присъствие в университет, който без такива "стоици" не би съществувал.

сряда, 16 април 2008 г.

ЧЛЕН 16 - параван на държавната некомпетентност

Мнението ми за ставащото около прословутия чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета се потвърждава все повече. Похвата получи нарицателното "разлайване на кучетата" (Американски филм за това как секс-скандалът с президента на САЩ се замазва с фалшива война в Албания). Това е похват използван от политици и големи корпорации за водене на информационна война, манипулиране на общественото мнение и налагане на непопулярни и обществено нежелани решения. Този похват е “политически фокус” – също както фокусника отклонява вниманието на зрителите, за да получи желаните от него резултати.

Разбира се, “разлайването на кучетата” и политическите фокуси не са възможни без декори, осветление, трибуна, цирк, театър… тоест медии. Да - медиите в България са политически инструмент за манипулация на обществото и за обслужване на политически, зад тях - бизнес и корупционни цели.
Та те – политици и обслужващите ги медии успяха да внушат на изстрадалия български народ, че видите ли турски интереси налагат отмяната на този член. Народът логично скочи, заслепен от злоба и патриотизъм и не може да види какво стои зад това, а именно - прокарване на някои уж дребни (в сравнение с тази "грандиозна" анти-патриотична конспирация) промени в законодателството. Всъщност цялото движенийце на Доган, което е производна на БСП/БКП е един "кучкарник на лаещи по команда кучета", които уж са виновни за всички несгоди в България, защото защитават антинационални интереси. Никакви (анти)национални интереси не защитават те, тъй като години наред, чрез режисирани и държавно одобрени от мнозинство, а сега и коалиция действия на народа те финансират себе си, както дават отчисления на партията-майка.
Политическия “кеч” продоби още по-голям колорит чрез включването на “семейно-патриотичната” партия “АТАКА”, която уж се бори за защита на българските интереси. Друга голяма звезда от българския полит-кеч е Бойко Борисов, когото в най-голяма степен ухажват медиите, въпреки грандиозните му провали да се справи с каквото и да било и да вземе отношение по някой от актуалните въпроси в страната, столицата, собствената община. Да - “гЕНЕРАЛА” е резервния играч на националния отбор по политическа некомпетентност и стратегическа корупция.

Както и да е -отплеснах се, та за какво бе това поредно "разлайване на кучетата" и “фокуси с чл. 16”? Проблемите в МОН са колосални - безпомощност, некомпетентност, шуробаджанащина, продаване на дипломи, невъзможност за контрол на множество наредби, закони, нормативни изисквания, а отскоро и европейски директиви и конвенции. Е в тази среда какво му остава на МОН, освен да бяга от отговорност - прехвърля правомощия на общини, финансови институции, публично-частни партньори (разбирай роднини или "спонсори"). Липсата на учители, училища, контрол, актуализация на учебни програми в училищата, ниското качество на обучение, напускащия и демотивиран персонал... ще се замаже с един експеримент - МАТУРИТЕ!
Бях в Парламентарната комисия по образование и наука скоро като гост - слушах и не вярвах. Всички членове там бяха единодушни за матурите, че може би е по-добре да ги има, а като се въведат, ще видим какво ще стане - засега не се знае какъв ще е ефекта, но след време - други да му мислят (така или иначе мандатността и отговорността за глупави решения не с вечни). И че наличието на матури наподобява европейска практика с която някак си могат да се замажат очите на евро-комисарите. В МОН тайно (всъщност защо пък тайно) се надяват, че въвеждайки матурите, те ще се освободят от отговорността да контролират, финансират, управляват и дават отчет за образованието в България. Опитват се да кажат, че всички техни задължения ще се концентрират само в изготвянето на тестове за матурите и оценяването им. И ако резултатите са лоши - виновни са всички - ученици, родители, учители, общини, държавен бюджет, транспортни фирми, но не и МОН, който няма даже план за следващия месец, чийто министър има опит единствено в разтурването на "седенки", поддържането на "небрежна" 1.5мм-ва брадичка и кокетничане с журналисти. Дори и сега след като е напълно ясно, че няма да се отмени този член - Министъра продължава да блъфира и да свърза по неясен начин матурите и този член, който уж давал някакви нормативни предпоставки да се съди министерството при въвеждане на матурите. Целта е ясна - ако минат, минат матурите... ако ли не - посимулирахме дейност пред обществото.

Не е ли време да кажем на тези безидейни политически паразити, че след като дезертират от управлението на публичното благо образование, трябва да си подадат оставките, да върнат парите на данъкоплатеца (с лихвите), който им е плащал заплати, мерцедеси, костюмчета, банкетчета, екскурзийки в чужбина и др. благинки? Тези пари могат да отидат за ремонт на съсипаните от некадърност детски градини и училища, за увеличение на стипендиите от подигравателните 50лв. за българските студенти и заплатите от 300лв. на учители и преподаватели.
Бих искал всеки такъв опит за обществена манипулация да ни накара да организираме публичен дебат, да излезем със становище, дори да протестираме, както се прави в нормалните демократични общества. Можем и да ги запитаме и официално нашите уникално некадърни управници - какво всъщност целят, какви са плановете им за в бъдеще и на каква база се крепи увереността им в правотата на действията им. Все повече обаче започвам да страдам от параноя и да си мисля, че управниците ни никак не са некадърни, а умело си правят експерименти с обществото, с младите, с медиите, с моралните ценности, със страха и безразличието.

Застой и безхаберие

Както виждате отдавна не съм писал тук. Нищо ново в българското образование не се случи през това време.
Медиите достатъчно ни депресират с лоши новини, за да го правя и аз. Апокалиптични прогнози за колапс и разруха на българското образование също няма да правя – то отдавна е разрушено и сега просто си оцелява някак си. Разрухата в образованието е функция на разрухата в обществото, държавната корупция, обезвереността на народа.
Всъщност висшето образование все още се смята от мнозина за спасение от мизерията и отчаянието. Донякъде това е така – младите хора в средата на университетите, запазили до голяма част духа на комунистическото минало и някакъв вид организация е подходяща среда за бягство от действителността поне за четири години. За мнозина млади хора образователната среда е трамплин към по-добра кариера в чужбина.
Министерство на образованието и науката, заедно със своя министър, с небрежно набола брадичка се опитват да наложат модела за пълна автономия на държавното образование от държавата, с което признават своята безпомощност, безидейност и некомпетентност да управляват държавното публично благо, наречено образование. МОН забравя и за последната буква от абревиатурата си - дори и за тях науката е нещо прекалено абстрактно за тревожат некомпетентните си звена и дирекции. Държавните органи нямат никаква идея с какво се занимават и доказателство за това е липсата на планиране и стратегия, липсва им дори поглед върху ставащото в българското образование, защото нямат никаква представа от финансиране, субсидиране, юридически документи, гражданско общество, международно сътрудничество.
Всички тези проблеми са прекалено очевидни на всеки граждани, за да се конкретизират допълнително.
Какви биха могли да бъдат действията за подобряване на средата в българското образование и наука:

  • В по-глобален мащаб, трябва европейските институции сериозно да навлязат в българското образование, чрез експерти в Национална агенция по оценка и акредитация, вътрешна оценка на университетите с обществено участие, чуждестранни лектори;
  • Желателно е откриване на няколко съвместни звена с големи държавни европейски университети, като водеща роля има европейската страна, а не застарялата и некомпетентна българска страна;
  • На национално ниво е наложително силно редуциране на броя на държавните университети, чрез обединение, закриване на такива без национално, регионално значение и с лоши резултати откъм ниво на обучение и осигуреност с персонал;
  • На регионално ниво трябва да се засили ролята на университета като инструмент за развитие на регионалната икономика и фактор за запазване на демографска стабилност. Броя на студентите трябва да се децентрализира от столицата , където са разположени най-големите български университети, и се обучават над 60% от българските студенти, по този начин обезлюдявайки останалите райони на България;
  • Необходими са структурни промени в държавните органи – на ръководни постове трябва да се поставят експерти, а не политически чиновници и партийни функционери без никаква представа от образование. Недобър бе опита и с бивши ректори без отговорно национално мислене и опит в управлението;
  • Трябва да се вземат спешни мерки по подмладяване на образованието, поради много висок риск от прекратяване на дейността и функционирането след като застаряващия персонал няма никакви приемници.

вторник, 20 ноември 2007 г.

Незаконни избори за Ректор и в СУ "Св. Климент Охридски"

След като в ТУ-София бяха проведени избори за Ректор и Академичен съвет, на които не бе спазено изискването за 15% минимум студентско присъствие сред членовете на Общото събрание, СУ "Св. Климент Охридски" също проведе изборно събрание за ръководство със съмнително студентско участие.
Според Доклад на мандатната комисия на Общото събрание на СУ:
“Предвид на изложените по-горе факти Мандатната комисия на ОС на СУ смята изборите за студентски представители в Общото събрание на СУ за нелегитимни и не утвърждава мандатите на избраните студенти за членове на Общото събрание на Софийския университет”.
Тъй като студентските представители са над 15% от Общото събрание според ЗВО, заключението на Мандатната комисия поставя под съмнение законосъобразността на избраното ново ръководство.

неделя, 11 ноември 2007 г.

Скандални саморазкрития от Контролния съвет на Софийския университет

Въпреки налагането на почти тоталитарно управление във висшите училища в България, отделни звена в университетите са запазили способността си за обективна оценка и желание за спазване законите и демократичните принципи на една европейска държава.
Доказателство за това е Отчетът на Контролния съвет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” за дейността през периода 12 ноември 2003 – 23 октомври 2007.
Всъщност това все още е проекто-отчет, който впоследствие може под принуда да бъде “коригиран”. Липсата на прозрачност и демократичност в академичните среди не позволява достъп до такъв документ от широката гражданска общественост. Самият документ е получен анонимно по електронна поща, което е показателно за страха от похватите на академичния произвол.
По-важни извадки от този документ:
· в Биологическия факултет са произведени няколко незаконни избора - избран е заместник-декан…, както и ръководители на катедри …;
· съществено нарушение беше констатирано в Богословския факултет, където първоначално е избран за декан държавен служител…;
· във Факултета по журналистика и масова комуникация е произведен незаконен избор за ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване". И това нарушение, аналогично на случая с Биологическия факултет, не беше отстранено, а ректорът подписа допълнително споразумение с незаконно избрания ръководител, което също не е добър атестат за университет, претендиращ да бъде национален флаг на духовността;
· във Факултета по класически и нови филологии е произведен незаконен избор за ръководител на катедра „Езици и култури от Източна Азия"…. Това е едно от малкото нарушения, отстранени в определения срок;
· в Геолого-географския факултет в продължение на 2 мандата за ръководител на катедра „Регионална и политическа география", в противоречие с действащите през съответните периоди правилници на Софийския университет, е избирано и назначавано лице …, което няма право да заема такава длъжност поради обстоятелството, че е ръководител на политическа партия. Образуването по този повод на дело във ВАС не променя незаконността на извършените в противоречие със съответните разпоредби от правилниците действия, по които няма реакция от компетентните за това органи. По многобройните жалби… до момента са проведени 17 съдебни заседания. Делото е прекратявано вече 5 пъти от различни състави на Софийския градски съд и на ВАС;
· в Химическия факултет едно и също лице беше избрано за ръководител на две катедри;
· За съжаление, с изключение на случаите с Богословски факултет, Факултета по класически и нови филологии и Факултета по математика и информатика, досега вече месеци и години не са предприети произтичащите от нарушенията мерки. Не намираме такъв подход за академичен. Апелираме за уважение на правилата, които сами сме създали;
· Контролният съвет с тревога желае отново да привлече вниманието върху нееднократно констатираните слабости в произвеждането на избори за студентски представители в Общото събрание на Университета и в общите събрания на неговите структурни звена;
· Видно е от представената документация, че въпреки поканата твърде малък брой студенти участват в съответните събрания на студентските общности, поради което те не могат да бъдат квалифицирани като „общи". … в протоколите за избор не е отразен нито общият брой на студентите, нито броят на присъствалите, а само на гласувалите. … през 2003 г. не е произвеждан избор, а поради съвпадане на броя на предложенията с определената квота всички предложени са били обявени за избрани;
· По никакви правила не могат да бъдат признати за редовни последните избори, при гласуването в които не е имало списъци с магистрантите и не е могъл да бъде упражняван контрол за действителната принадлежност към избирателната общност;
· …се яви само председателят с аргумента, че само той еднолично представлява Студентския съвет и може да изразява мнения от негово име. Контролният съвет дълбоко се съмнява в демократичността на подобен подход и подобни принципи. Съмнява се в представителността на студентските представители и в изразяването на действителните общи интереси на голяма, ако не на по-голямата част от студентите;
· Не е познат в света демократичен принцип, според който представителите на определена общност да се излъчват от единици - членове на общността. Това повдига и въпроса дали „избраните" по такъв начин студенти се чувстват представители на студентската общност, или на една групичка от нея, която ги е излъчила;
· Впрочем, извършваните от Контролния съвет проверки оформиха нашето убеждение за една опасна тенденция - Студентският съвет не се утвърждава и не се възприема като демократичен орган на студентското самоуправление, а като форма за задоволяване на лични потребности на някои негови членове. Забелязват се неприемливи авторитарни тенденции като еднолично представителство от председателя на Студентския съвет, нередовни заседания на съвета и на неговото изпълнително бюро, несъответни на демократичните и академичните принципи действия, като издаване на заповеди и забрани от председателя на Студентския съвет и т.н. Забелязваме и неприемливо за нас ухажване на студентите в предизборни периоди, даване на неизпълними обещания, подминаване без реакция на някои недостатъци в дейността на Студентския съвет и др. За Контролния съвет това са несъответни на академичната традиция действия;
· поради липса на каквито и да е доказателства за противното, Контролният съвет намери, че не са произведени избори за ръководители на катедри, чиито мандат отдавна е изтекъл;
· има случаи, в които не е известно защо мандатът на определен ръководител на катедра не съвпада с общия мандат на останалите ръководители в едно и също структурно звено;
· прави впечатление големият брой случаи на назначаване на „временно изпълняващи длъжността". Това, както е известно, може да стане за срок до 3 месеца. Има случаи обаче, когато „временното" изпълняване се превръща в постоянно, без да е оформено по надлежния ред;
· Досега не се правят никакви проверки на реалността на декларираната от факултетите преподавателска заетост, която в някои случаи означава, че един преподавател има 1165 часа годишна заетост;
· Учудване буди ширещата се в академичното пространство информация за заплащане например на допълнителни възнаграждения на служителите в отдел „Студенти" за записване на новоприети и прехвърлени студенти - при това не за конкретно положен извънреден труд, а с обща сума;
· смятаме, че рязко следва да бъдат ограничени разходите за луксозни нужди - например непрекъснато увеличаване на автомобилния парк на ректорското ръководство с луксозни леки и други автомобили; увеличаване на броя на луксозните заведения за хранене; провеждане на заседания на Академическия съвет на морския бряг; необосновани екзотични пътувания извън страната и пр.;
· настояваме за по-голяма гласност в провеждането на обществени поръчки и на резултатите от тях. Понастоящем няма никаква система нито за информиране, нито за контролиране на управлението на университетските имоти, за тяхното използване и разходите за тяхната издръжка;
· Тревожно е, че в нашия университет, съдейки от постъпващите в Контролния съвет сигнали, декан може да посегне физически на преподавател в ръководения от него факултет; че член на ръководството на Студентския съвет (дори избран за негов председател) може да подправи документ; че преподавател може да преправи или да представи неистински протокол от заседание на катедрен съвет или протокол с невярно съдържание... Не просто е тревожно, а позорно!
Целия отчет на Контролния съвет на Софийския университет потвърждава и дава нови доказателства за липсата на демократичност и наличието на законов произвол в рамките на академичната автономия. Особено сериозни са забележките към Студентския съвет (“Студентският съвет не се утвърждава и не се възприема като демократичен орган на студентското самоуправление, а като форма за задоволяване на лични потребности на някои негови членове”). Същевременно се отчита и скритото одобрение към порочните практики в студентското представителство (“Забелязваме и неприемливо за нас ухажване на студентите в предизборни периоди, даване на неизпълними обещания, подминаване без реакция на някои недостатъци в дейността на Студентския съвет и др.”).

“Купуването” на гласове във висшите училища

Наред с масовото купуване на гласове на изборите за местна власт, интересно е и положението с изборите за академична власт в университетите, притежаващи не по-малки държавни субсидии от една голяма община. За сравнение:
Бюджетни средства за общини:
· Ямбол – 13,06 млн. лв.
· Плевен – 23,27 млн. лв.
· Русе – 31,13 млн. лв.
Бюджетни средства за държавни висши училища:
· Университет за национално и световно стопанство – 14,37 млн. лв.
· Технически университет – София – 25,32 млн. лв.
· Софийски Университет “Св. Кл. Охридски” – 32,78 млн. лв.
Също така университетите имат право да кандидатстват за финансиране не само по европейски, но и по международни научни и изследователски програми, като финансовия контрол при тях е значително по-слаб, отколкото за проекти в публичния сектор и земеделието.
В тази връзка поста, Ректор на висше училище в България е не по-малко апетитен от този на общински кмет. Води ли това обаче до аналогични на местните избори нарушения в изборните процедури и незаконни начини за осигуряване на необходимия електорат?
Присъщо на академично общество, похватите за “осигуряване” на гласове не са толкова първични, както е при местни или парламентарни избори. Освен това изборните комисии, преброителите, а и цялата организация на изборите се “самоконтролират” под въздействие на настоящия ректор, без независими наблюдатели. Това е предпоставка за липса на прозрачност и независима оценка на законосъобразността на изборите. Веднъж закрепила се на власт, една академична върхушка или се самоизбира до края на жизнения си цикъл, или назначава удобни заместници и приемници на тяхната политика за управление.
Удобен инструмент за манипулация и осигуряване на необходимия брой гласове са послушните и лесно управляеми Студентски съвети, които според ЗВО са не по-малко от 15% от Общото събрание на висшите училища.
Как студентите се “убеждават” да гласуват за някой кандидат? Похватите са разнообразни и варират от щедри обещания до заплахи. Студентският “електорат” е най-дисциплиниран и гласува под строй, като използва “демократични” пищови, наложени от върхушката на студентското представителство, което чрез подкрепата си за определени кандидати получава по-голям бюджет и никакъв контрол над разходването му.
Както се вижда на снимката, в “пищовчетата” са посочени номерата на “подходящите” членове на АС (Академичен съвет). Зад тези номера в изборните бюлетини фигурират определени имена, а гласуването е тайно.
Често действащите представители на Студентския съвет са прекалено “неопитни” или “прекалено” морални за подобни академични сделки. Тогава на общите събрания на Студентските съвети се появяват доскорошните студентски лидери, които се държат от ръководството именно за тази цел – да манипулират този твърд 15%-ов електорат, който в повечето случаи е напълно достатъчен да осигури избирането на определен ректор и състав за академичен съвет. Те са назначени най-често като докторанти, ректорски консултанти, заместник началници на общежития и др. привлекателни постове в замяна на контрола на студентския вот.
Като заключение може да обобщим, че “купуването” на гласове за избори на ръководство на висшите училища е неявно. То става чрез безконтролен достъп по финансови средства – например годишните бюджети на Студентските съвети на големите висши училища са над 100 000 лв. От бившите студентски лидери се иска контрол над техните приемници, чрез осигуряване на различни академични постове. В някои университети дори са създадени и одобрени от ръководството извън-законови Студентски сенати, парламенти и други формации, не попадащи в обхвата на официални закони и нормативи, но управляващи дейността на официалния Студентски съвет.

събота, 3 ноември 2007 г.

Как Държавата ще се справи с учителските протести или налагането на "тоталитарна автономия" и в средното образование

След като схемата за даване на неограничена власт на ректори и академични съвети, за пречупване на активната обществена позиция на преподаватели и студенти бе изпитана и явно добре работеща, МОН реши да приложи тази схема и в средното образование. Всъщност след 1997 година студентите и университетските преподаватели са оставени в позиция да протестират мълчаливо само срещу локалното си, академично ръководство, в атмосфера на непрозрачност, страх и липса на държавна протекция за защита даже на гражданските им права. Те нямат повод да протестират срещу държавата, освен за прекомерната и демократичност и ненамеса във вътрешните беззакония, архаичност и тоталитаризъм. Но кой ли смята това наистина за серизен повод за протест срещу държавната власт, след като е с ситуация, в която даже не може да реши проблемите на уж "собствения си двор". Държавата е толкова "миловодна и благосклонна" към висшето образование, че му позволява да прави каквото си иска, да пилее пари както пожелае, да тълкува законите по свое усмотрение и даже да генерира свои правила и норми, без да се съобразява с международни, европейски или обществени директиви и изисквания за развитие - как да протестира човек срещу такава "демократичност"?
Държавата, ръководена от бивши възпитаници на тайните служби, реши, че си е свършила работата по елиминиране на гражданското общество в лицето на най-будната му част – университетите, чрез своите борбени някога, а и все още потенциално "опасни" студенти и обществено зрели учени и преподаватели.


Да, но бе допуснато едно много сериозно недоглеждане, а може би и подценяване. Освен във висшето образование, интелигентни и обществено отговорни хора има и в средното образование. Учителските протести, стачки и аргументирано гражданско неподчинение – поставиха неявния държавен тоталитаризъм пред поредното предизвикателство на истинската демокрация.
Липсата на въображение и похвати от близкото миналото доведоха до единственото решение за управниците ни – средните училища да започнат да функционират и да се управляват като висшите. Университетския тоталитаризъм и мълчаливо държавно одобрение на недемократичните форми на управление да бъдат приложени и в средните училища. Тоест – делегирани, неконтролируеми бюджети, автономия, в крайна сметка – беззаконие, страх и държавно удовлетворение, че под явния предлог за демократичност всъщност се допуска неявен, но действащ тоталитаризъм.
МОН започна да търси нови директори на училищата, като модела за управление явно ще бъде заимстван от "университетските диктатори" – ректорите. Задачата на тези директори ще е една – потискане на всяко независимо мнение и проява на гражданска позиция от учители до ученици. Наградата ще е една – достъп до "делегиран", неконтролируем от никого бюджет. Бюджет, който ще бъде контролиран само, ако директора не може да елиминира активната гражданска позиция на “поданиците” на малката “училищна автономия”.
Доказателство за стартирането на този процес е:
МОН ОБЯВЯВА КОНКУРСИ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА ДЪРЖАВНИ УЧИЛИЩА
Обявата за конкурсите е публикувана в сайта на Министерството.

петък, 2 ноември 2007 г.

"Демократичните" избори в рамките на университетската автономия - произвол и нарушени права в ТУ-София

На 25.10.2007 г. беше свикано общо отчетно-изборно събрание на Техническия университет - София (ТУ-София), където ръководството представи своя отчет и се проведоха избори за ново ръководство. Кандидатите за ректор бяха само двама, досегашния и преизбран впоследствие, проф. д-р Камен Веселинов и втория кандидат, проф. д.т.н. Емил Николов. От борбата за ректорско място изненадващо се отказа сочения от мнозина за фаворит и харесван от студентите проф. д-р Марин Христов, получил малко преди изборите голям проект за изпълнение. Според мнения на мнозина, вторият кандидат е бил фиктивен и “предпочетен” поради своята “неизбираемост”.
Два дни преди самите избори, Студентския съвет покани на свое събрание двамата кандидат-ректори като им зададе доста актуални и неудобни въпроси. Действащия ректор според мненията на мнозина не се представи добре, като демонстрира явно непознаване на проблемите на студентите и липса на стратегия за решаването им. Това до голяма степен определи позицията на студентите.
Отчетът и изборите минаха бързо и гладко, коментари и забележки почти липсваха. И всичко това, на фона на крайно наболелите проблеми със застаряващия преподавателски състав, лошите финансови резултати на много от звената към университета, ниското заплащане на преподавателския труд, слабата успеваемост и реализация на студентите и докторантите, неосигуреността с общежития.
Студентите чрез своите представители от Студентския съвет също участваха в Общото събрание с право на глас. В техните среди обаче настроението бе мрачно и подтиснато. Срещу тях в явна и неявна форма бяха отправени заплахи, а не както при предишни избори само "щедри обещания". Като неизпълнено обещание може да се даде примера със студентския стол в двора на университета, който е даден за частно ползване на член на Академичния съвет и не се ползва по предназначение. Друго неизпълнено обещание е подобряването на условията в общежитията, спортния център, осигуреността с нова техника и лаборатории. Мнението на студентите за необходимостта от стол и за състоянието на общежитията може да видите в представителната анкета.
По време на изборите временно от състава на общото събрание бяха изкарани редовни студентски и докторантски представители, с което се наруши закона за висшето образование за 15% минимум на студентското представителство в събранието (чл. 27, ал. 2 от ЗВО). И съответно 15% - студенти, 1% - докторанти, според вътрешните наредби на ТУ-София (чл. 9, ал. 3). Докторантите не само бяха редуцирани под 1% от състава на изборното събрание, но изненадващо двама от тях бяха изключени от обявения преди това списък на кандидати за Академичен съвет.
Според доклада на изборната комисия, редуцирания състав на общото събрание е 605. Представителите на учащите с право на глас след “неясното редуциране” бяха намалени от 102 на около 90, което прави 14.88% от състава, при законов минимум – 15% и вътрешно-нормативен от 16% (15% студенти и 1% докторанти). Докторантите с право на глас бяха само 5 (0.83%). Странно “редуцирани” бяха и докторантските кандидатури за Академичен съвет – само ден по-рано в списъка на сайта на ТУ-София бяха обявени 4 кандидатури на докторанти, докато в изборните бланки докторантите бяха само двама.
Както и на предишни избори, бивши студентски лидери, сближили се с ръководството на университета се опитаха да прокарат политиката на ръководството и да му осигурят студентската подкрепа. За разлика от преди, сега студентите решиха да гласуват по съвест, което ги постави в ситуация да се страхуват за студентското си положение в ТУ-София. Интересен е фактът, че преизбрания сега ректор, на предишните избори през 2005-та година спечели с пълната подкрепа на Студентския съвет, гласувайки “под строй “ по препоръка на студентските лидери. Тогава ректорът спечели с минимална преднина пред проф. д-р Марин Христов, който сега се изненадващо се отказа от борба за ректорско място. С това държавния университет показа, че не е демократична организация на мнозинството и на техните интереси, а тоталитарна структура със свои правила и нерегламентирани норми. За предизборната кампания на действащия и в последствие преизбран ректор, проф. д-р Камен Веселинов бяха мобилизирани всички звена на университета, включително и такива, които не би трябвало да се занимават с подобна дейност. Това е повод за размисъл дали академичната автономия не противоречи на демократичните принципи чрез своето изцяло вътрешно оценяване, вътрешен контрол, провеждане на избори и проверки за законосъобразност, пак вътрешни. Примера с ТУ-София е показателен за висшето образование в България, както и за формирането на основните демократични стълбове на гражданското общество, сред които са студентите и университетските преподаватели. Дори и представителите на средното образование показват по-отговорна гражданска позиция в сравнение със студентите и университетските преподаватели. "Държавата в държавата", под названието академична автономия не е способна да създаде условия за формиране на гражданска позиция, поради своята архаичност, липса на реформи, недостъпност на млади хора до системата за управление, отсъствие на актуален и независим външен и вътрешен контрол и оценяване.

неделя, 28 октомври 2007 г.

Академичната автономия - демокрация или тоталитаризъм

Университетите – стълб на гражданското общество и обществения контрол

Демократичните принципи за развитие на едно свободно общество предполагат наличие на заинтересовани и взаимно-допълващи и контролиращи се страни.
“Демокрацията” в България, а и въобще в страните, в които има преход от една идеологична система към друга, е параван за политическа некомпетентност, слаб морал, политическо влияние на групировки, прояви на корупция, които потъпкват гражданските права на мнозинството граждани.
Каква обаче е разликата между нашето “демократично” общество и това без кавичките – в Западна Европа и САЩ например? Разликата е в наличието на гражданско общество, което допълва и контролира официалните органи и институции за управление след избирането им. Съвременния демократичен свят също е някога е преживял нашите преходно-демократични процеси и достатъчно е изстрадал необходимостта от възпитаване на едно отговорно гражданско мислене и политическа култура.
Умишлено или не – западния свят не ни предупреди, а никой, като че ли не подозираше при прехода след 1989г., че за да има истинска демокрация са необходими години за изграждане на основния стълб на демокрацията – гражданското общество. Без гражданско общество, което да контролира псевдо-демократичните процеси и произвол на малцинството на върха на властта, демократичните принципи, налагани от развитите общества, включително и Европейския съюз са обречени на провал. Вероятно е необходимо външно стимулиране и финансиране на новите граждански общества, за да могат европейските демократични принципи и ценности да бъдат действително приложени в новите страни-членки на ЕС.

Десетилетия са били необходими на западното общество да осъзнае острата необходимост от възпитание на отговорна гражданска позиция още от средното училище, развивайки и затвърждавайки го най-вече в университетите и академиите. От там тръгва и принципа за академичната автономия, за да може университета трезво да защитава и контролира демократичните принципи, без репресивна намеса на държавата, ако случайно на власт застанат неподходящи хора.
В нашата малка балканска страна като, че ли умишлено не се преподава, не се възпитават младите, че демокрацията е не само право на избори за “народни представители”, кметове и др., а непрекъснат процес на обществен диалог и контрол на тези демократично избрани органи и представители. Гражданите имат право на избор, но също така имат право и на отчетност и контрол над своите избраници, както и по всяко време да променят избора си, при неадекватни действия от тяхна страна, включително и чрез протестни и стачни действия.
В съвременните общества усилено се стимулира развитието на граждански контрол, финансират се неправителствени организации в обществена полза, синдикати, сдружения и движения. За разлика от българските политици, които може би си въобразяват, че са “вечни” и никой няма да им потърси сметка за безгрижността, некомпетентността и престъпленията, държавниците от развитите общества знаят, че основната им закрила някой ден като граждани (когато няма да бъдат на власт), защита на правата на семействата, децата, приятелите и бъдещите им поколения е едно силно гражданско общество, което може да контролира всяка случайно избрана или самозабравила се държавна върхушка. И това гражданско общество, изградено изцяло на демократични принципи в много по-голяма степен е способно да защитава правата и морала на обществото от сменяемите периодично партии и политически лидери.
Винаги съществува опасност от налагане на частни интереси над обществените, на “болни” политически амбиции, които да доведат държавата до упадък и погазване правата на мнозинството, на социална и икономическа несправедливост – тогава именно се задействат механизмите на гражданския контрол. Разбира се съществуват и спонтанни, даже революционни протести и преврати, но те са следствие именно от недобре развито гражданско общество и контрол, които много рядко водят до приемлив резултат за обществото. Примери за това са комунистическите преврати в уж демократични държави. По-съвременни примери са преходите от псевдо-демокрация към религиозен фундаметализъм.
Много по-удачни са примерите за обществения контрол в съвременните граждански общества. Гражданските протести сложиха край на една военна авантюра на прекалено амбициозни държавни лидери във Виетнам, като показаха че обществените интереси са над гордостта на военни стратези и политици. Подобни граждански процеси протичат и по отношение на войната в Ирак, не само сред американските, но и сред западно-европейските страни-участници в конфликта. Не малко са примерите и за контрол над прекомерно завишени или несправедлив данъци, липса на актуализация на заплати, неадекватни мерки срещу безработица, явни прояви на корупция и политическа некомпетентност.
Основен двигател на гражданските протести и съответно гражданския контрол са младите и будни умове на студентите, които придобиват отговорна гражданска позиция и зряло политическо мислене в рамките на академичната автономия на университети и академии. Висшето образование е генератор на демокрация и основна сила за запазване на демократичните принципи на обществото.
В България също има добри примери за гражданска позиция на студенти и академичните среди – преходът към демократично развитие започна именно след студентски протести, политическата безотговорност през 1997 година също бе наказана със студентски протести.
След тези зрели прояви на гражданска позиция, българската държава в лицето на сраснали се в едно политически партии, синдикати, а по-късно медии, реши да сложи ръка и върху академичната автономия, върху будната съвест на студентското съсловие.

Академичния тоталитаризъм - предпоставки и следствия

· Държавата умишлено абдикира от управлението и контрола на висшите училища, а БАН бе оставен на доизживяване, поради липса на млади учени;
· Постоянната след прехода политическа върхушка постигна своята цел в университетите, които вече са средище на корупционни практики, ниско качество на обучение, липса на политическа и обществена култура сред младите, методично нарушаване и погазване на гражданските права на студенти и преподаватели. Студентите и младите учени вече не носят опасност за граждански контрол и протестни действия, при каквито и да било политически, икономически или социални сътресения. Свикнали да понасят ударите на университетското беззаконие, корупция и безотговорно управление, българския студент и млад учен е един "послушен гражданин" на най-бедната и корумпирана "бяла" държава;
· Университетите понастоящем са едни тоталитарни структури със свои норми и правила, често в ущърб на студенти и преподаватели. Висшите училища функционират в среда на страх от уволнение, изключване, изнудване, изгонване от общежитие. Държавните органи стоят настрани от явните нарушения на правата на граждани и очевидните прояви на корупция под предлога за ненамеса в “академичната автономия”. Целта е една – геноцид още в зародиш на каквато и да е възможност за обществено мислене и прояви на граждански контрол;
· Ръководните органи в университетите са оставени в ситуация да се самоизбират и самоконтролират, което обуславя множество нарушения в изборните процедури;
· Държавата даде власт на ректорите да се саморазправят с всяко независимо и свободно мнение, в замяна на свобода за финансови злоупотреби и облагодетелстване на определена академична и често политически обвързана върхушка. Доброто справяне с репресиите над студентското мнение и подтискане на гражданското общество често се награждават с министерски пост за по-изявените ректори;
· Най-послушните университети се награждават и с липса на финансови и административни проверки. Съответно обратното важи за проявите на независимост от страна на който и да било университет. Съществува опасност и от ниска акредационна оценка, намаляване на бюджетния трансфер за непокорните висши училища;
· Постепенно университетите се превърнаха от научни и учебни центрове в основно административни структури с непрозрачни механизми за отчетност и назначаване на персонал;
· Държавното образование методично се разграбва и приватизира, често с участието на вътрешното ръководство и “студентските лидери”, опровергавайки наглите твърдения за приоритет на образованието, декларирано от всички политически сили;
· В държавните висши училища се вляха прекалено много държавни субсидии, които уж безконтролно се разходват от университетската върхушка. Всъщност привидната липса на контрол бе начин да се контролират “непокорните” висши училища;
· Не се спазиха нито една от програмите на политическите сили, свързани с образование, същевременно бяха генерирани изключително некомпетентни стратегии за развитие, наблягащи на масовизация и приватизация. Промените в ЗВО допуснаха безконтролно увеличение на таксите, закриване на колежанското обучение;
· Всички законодателни промени, стратегии, оценяване на качеството на обучени, контакти с външни организации стават без явното участие на студентската общественост, а само чрез фиктивното и политизирано Национално представителство на студентските съвети, за дейността на което има множество негативни отзиви и сигнали;
· Младите учени социално и материално унижение, са принудени да напускат науката, осакатявайки по такъв начин приемствеността и възпроизводството на научни кадри. Стига се до ситуация, в която няма желаещи кандидати за докторанти и научни сътрудници. Това става чрез мълчаливо държавно одобрение на запазване на некомпетентен и застаряващ преподавателски състав в голяма част от висшите училища. С подобни темпове на развитие, застаряване и липса на възпроизводство, висшето образование ще се самозакрие в рамките на 5-6 години;
· Студентските лидери и студентските организации бяха вкарани в лошо функциониращи студентски съвети, които бяха принудени да се отдалечат от студентите и да се сраснат с академичното управление;
· Единствената връзка на повечето ректори със студентите бе официалния контакт със студентския председател, който по един или друг начин е принуден да защитава не студентските интереси, а да одобрява всяко академично или ректорско решение, като дава основание да наличие на една “фиктивна демократичност”;
· Студентските съвети чрез председателя си и определена върхушка, боравеща с бюджетните им средства защитават анти-студентски интереси, тъй като според ЗВО, бюджета на студентския съвет е не по-малко от 1% от приходите на висшето училище от такси за обучение. Тоест, колкото са по-високи таксите, толкова повече средства за разходване имат студентските съвети. Средства, които не се разходват прозрачно и са обект на неявни договорки между МОН, Ректорат и “студентските защитници”. Не случайно през последните години студентските организации одобряват покачването на таксите;
· Законово се регламентира Национално представителство на студентските съвети (НПСС), което е официален орган за одобрение на всички политически и социални решения, свързани със студентските такси, стипендии, преференции, общежития, учебна дейност. НПСС се оформи като един елитарен клуб на партийни членове и председатели на студентски съвети, сраствайки в едно държавните и академичните интереси. Властта, предоставена студентските “лидери” от тази организация, подкрепена с неконтролирани от никой бюджетни отчисления, права за разпореждане с общежития, стипендии и др. средства, доведоха до много корупционни практики и влияние за налагане на репресивни действия срещу наистина обществено отговорни млади хора. Показателен е факта, че в момента в НПСС членуват изцяло политически обвързани фигури в доста напреднала възраст и без студентски права. Въпреки това държавата отказва да признае други студентски организации, освен НПСС, като използва и манипулира тези “младежи” за налагане на всякакви решения свързани с наука и образование;
· Докторантите изкуствено бяха вкарани в състава на Студентския съвет, където мнозинството студенти няма понятие от техните права и интереси. От друга страна това даде възможност сред студентската върхушка да се задържат “политически докторанти”, назначавани не поради научни интереси и постижения, а за да контролират студентските органи за самоуправление и да налагат мнението на ръководството;
· На университетите бе дадена власт да управляват всяка една дейност на студентите – учебна, социална, социално-битова, превръщайки по този начин студента не в гражданин на България а в “поданик” на университета си. Общежитията бяха умишлено занемарени от некомпетентните университетски ръководства, които даже не са стъпвали в студентските градчета. Проявите на корупция в учебните, социалните и социално-битовите дейности се оставят неконтролирани от държавните органи отново под предлога за академична автономия. Всичко това смачка самочувствието и обществената зрялост на българския студент. С това държавната власт свърши своята работа по елиминиране на една от най-големите заплахи и прояви на гражданска позиция - студентското недоволство, студентската борбеност и студентската политическа зрялост. Българската държава просто унищожи студентското съсловие!