сряда, 16 април 2008 г.

Застой и безхаберие

Както виждате отдавна не съм писал тук. Нищо ново в българското образование не се случи през това време.
Медиите достатъчно ни депресират с лоши новини, за да го правя и аз. Апокалиптични прогнози за колапс и разруха на българското образование също няма да правя – то отдавна е разрушено и сега просто си оцелява някак си. Разрухата в образованието е функция на разрухата в обществото, държавната корупция, обезвереността на народа.
Всъщност висшето образование все още се смята от мнозина за спасение от мизерията и отчаянието. Донякъде това е така – младите хора в средата на университетите, запазили до голяма част духа на комунистическото минало и някакъв вид организация е подходяща среда за бягство от действителността поне за четири години. За мнозина млади хора образователната среда е трамплин към по-добра кариера в чужбина.
Министерство на образованието и науката, заедно със своя министър, с небрежно набола брадичка се опитват да наложат модела за пълна автономия на държавното образование от държавата, с което признават своята безпомощност, безидейност и некомпетентност да управляват държавното публично благо, наречено образование. МОН забравя и за последната буква от абревиатурата си - дори и за тях науката е нещо прекалено абстрактно за тревожат некомпетентните си звена и дирекции. Държавните органи нямат никаква идея с какво се занимават и доказателство за това е липсата на планиране и стратегия, липсва им дори поглед върху ставащото в българското образование, защото нямат никаква представа от финансиране, субсидиране, юридически документи, гражданско общество, международно сътрудничество.
Всички тези проблеми са прекалено очевидни на всеки граждани, за да се конкретизират допълнително.
Какви биха могли да бъдат действията за подобряване на средата в българското образование и наука:

  • В по-глобален мащаб, трябва европейските институции сериозно да навлязат в българското образование, чрез експерти в Национална агенция по оценка и акредитация, вътрешна оценка на университетите с обществено участие, чуждестранни лектори;
  • Желателно е откриване на няколко съвместни звена с големи държавни европейски университети, като водеща роля има европейската страна, а не застарялата и некомпетентна българска страна;
  • На национално ниво е наложително силно редуциране на броя на държавните университети, чрез обединение, закриване на такива без национално, регионално значение и с лоши резултати откъм ниво на обучение и осигуреност с персонал;
  • На регионално ниво трябва да се засили ролята на университета като инструмент за развитие на регионалната икономика и фактор за запазване на демографска стабилност. Броя на студентите трябва да се децентрализира от столицата , където са разположени най-големите български университети, и се обучават над 60% от българските студенти, по този начин обезлюдявайки останалите райони на България;
  • Необходими са структурни промени в държавните органи – на ръководни постове трябва да се поставят експерти, а не политически чиновници и партийни функционери без никаква представа от образование. Недобър бе опита и с бивши ректори без отговорно национално мислене и опит в управлението;
  • Трябва да се вземат спешни мерки по подмладяване на образованието, поради много висок риск от прекратяване на дейността и функционирането след като застаряващия персонал няма никакви приемници.

Няма коментари: