понеделник, 28 юли 2008 г.

Размисли

Няма да коментирам реални новини, просто защото не следя новини - нито им вярвам, нито има смисъл да хабя нерви заради фиктивната държава, фиктивното образование и наука, фиктивните медии.
Боли ме обаче за всички нас, младите и старите, истинските учени, преподаватели или желаещи да развиват наука, да обучават млади хора.
Само предполагам, че би трябвало покрай наближаване на избори отново да ни лъжат, че образованхието най-накрая ще стане приоритет, ще получаваме по-добри заплати и достоен живот. Лъжат ни разбира се, на кой ли му трябва образован народ с критични възгледи? Образованието ще се забатчава все повече и повече, управляващите ще стават все по-нагли и нагли, техните деца, учещи в нормални държави, даже и да са малоумни, пак ще имат повече познания и опит от родните саможертви на пародията на образователната ни система.
Периода ми на докторантура приключи, всичките ми мечти за научни постожения, преподаване, признания бяха излъгани и погазени. Опитах се да направя това. Никой не ми помогна с нищо, каквото можах финансирах си с жалката стипендийка от 250лв. Плащах си някак общежитието от незнайно как начислени 130лв., броях си стотинките са помията в студентския стол от храна с почти изтекъл срок на годност от големите търговски вериги.
Напоследък обаче започнах да се занимавам с дребна търговия, изкарвам си нелоши пари. Дори си позволявам да се храня почти като строителен работник в близките хранителни заведения с храна от 3.50-4.00лв. Купих си даже нови дрехи за пръв път от две години насам, даже "загладих косъма" и пуснах коремче. Най-накрая мога да си позволя да почерпя приятелка и приятели, а не да гледам жално как дневните ми подаяния от Държавицата ни отиват за бира и картофки.
Все още обаче наблюдавам свои колеги и преподаватели, броящи стотинки за храна на опашката гладни и мизерстващи младежи на студентския стол, в който се хранят и новобранците-строители.
Да жал ми е за тези хора, жал ми е и за моето пропиляно време - какво ли бъдеще имат те в тази унизителна псевдо-академична среда? Ще се свиват цял живот в жалките общежития, щес е хранят с некачествените "оргизки" от големите хранителни магазини. Не те няма да живеят, а ще живуркат. Те няма да правят наука, а нещо подобно на нея, нещо което прилича на наука - преводи, вяли подобрения, някакви симулации... симулации на дейност само и само да оцелеят, да се препорят за храна и подслон.
За да правиш наука и да обучаваш ти трябва да си жив, не да живуркаш, да си хуманист, а не псуващ скъпи коли, добре облечени момичета, да имаш достойство и самоуважение, а не срам от това, че няма с какво да поканиш момиче на среща даже.
Българския учен все повече е принуден да се чуства като обществен паразит, защото реално не му позволяват да прави нищо, от което да съществува и да получи признание.
Учения сам стига до извода, че реално получава пари за никаква работа, а заради единия гол стоицизъм, едното фиктивно присъствие в университет, който без такива "стоици" не би съществувал.

Няма коментари: