неделя, 11 ноември 2007 г.

“Купуването” на гласове във висшите училища

Наред с масовото купуване на гласове на изборите за местна власт, интересно е и положението с изборите за академична власт в университетите, притежаващи не по-малки държавни субсидии от една голяма община. За сравнение:
Бюджетни средства за общини:
· Ямбол – 13,06 млн. лв.
· Плевен – 23,27 млн. лв.
· Русе – 31,13 млн. лв.
Бюджетни средства за държавни висши училища:
· Университет за национално и световно стопанство – 14,37 млн. лв.
· Технически университет – София – 25,32 млн. лв.
· Софийски Университет “Св. Кл. Охридски” – 32,78 млн. лв.
Също така университетите имат право да кандидатстват за финансиране не само по европейски, но и по международни научни и изследователски програми, като финансовия контрол при тях е значително по-слаб, отколкото за проекти в публичния сектор и земеделието.
В тази връзка поста, Ректор на висше училище в България е не по-малко апетитен от този на общински кмет. Води ли това обаче до аналогични на местните избори нарушения в изборните процедури и незаконни начини за осигуряване на необходимия електорат?
Присъщо на академично общество, похватите за “осигуряване” на гласове не са толкова първични, както е при местни или парламентарни избори. Освен това изборните комисии, преброителите, а и цялата организация на изборите се “самоконтролират” под въздействие на настоящия ректор, без независими наблюдатели. Това е предпоставка за липса на прозрачност и независима оценка на законосъобразността на изборите. Веднъж закрепила се на власт, една академична върхушка или се самоизбира до края на жизнения си цикъл, или назначава удобни заместници и приемници на тяхната политика за управление.
Удобен инструмент за манипулация и осигуряване на необходимия брой гласове са послушните и лесно управляеми Студентски съвети, които според ЗВО са не по-малко от 15% от Общото събрание на висшите училища.
Как студентите се “убеждават” да гласуват за някой кандидат? Похватите са разнообразни и варират от щедри обещания до заплахи. Студентският “електорат” е най-дисциплиниран и гласува под строй, като използва “демократични” пищови, наложени от върхушката на студентското представителство, което чрез подкрепата си за определени кандидати получава по-голям бюджет и никакъв контрол над разходването му.
Както се вижда на снимката, в “пищовчетата” са посочени номерата на “подходящите” членове на АС (Академичен съвет). Зад тези номера в изборните бюлетини фигурират определени имена, а гласуването е тайно.
Често действащите представители на Студентския съвет са прекалено “неопитни” или “прекалено” морални за подобни академични сделки. Тогава на общите събрания на Студентските съвети се появяват доскорошните студентски лидери, които се държат от ръководството именно за тази цел – да манипулират този твърд 15%-ов електорат, който в повечето случаи е напълно достатъчен да осигури избирането на определен ректор и състав за академичен съвет. Те са назначени най-често като докторанти, ректорски консултанти, заместник началници на общежития и др. привлекателни постове в замяна на контрола на студентския вот.
Като заключение може да обобщим, че “купуването” на гласове за избори на ръководство на висшите училища е неявно. То става чрез безконтролен достъп по финансови средства – например годишните бюджети на Студентските съвети на големите висши училища са над 100 000 лв. От бившите студентски лидери се иска контрол над техните приемници, чрез осигуряване на различни академични постове. В някои университети дори са създадени и одобрени от ръководството извън-законови Студентски сенати, парламенти и други формации, не попадащи в обхвата на официални закони и нормативи, но управляващи дейността на официалния Студентски съвет.

1 коментар:

мечта каза...

Да ОК, много добро информативно изобличение - на фиктивната демокрация в университетите. И в цялата образователна политика.
Фиктивно е влиянието на "обслужваните" и в останалите държавни политики - здравеопазваща, правоохранителна, социална, научна, аграрна, културна, природозащитна, данъчна ...
И във всички ще се борим поотделно и на парче гаф по гаф? Не е ли малко неефективно? И много удобно за ТЯХ? - Един път ти казват, че си непредставителен - спрямо всички избиратели, втори път те хвърлят да делиш останките /след течовете/ с другите ограбени. Не е ли по-добре всички заедно да се вдигнем и седнем на масата, където се пишат и прилагат правилата? Мисля, че борбата по групички, по проблеми, професии и отрасли е чиста измама, поддържана от казионни синдикати, казионни "съвети", НПО и пр. ТЕХНИ "граждански" /да не говорим за партийните/ образувания. Лъжата е основна форма на насилие. Пазете се и не ставайте част от нея, ОК?
ПП Защото и протестите от 14.01.2009 бяха оглавени от гербаджии /ако не си го знаете;/.