Как Държавата ще се справи с учителските протести или налагането на "тоталитарна автономия" и в средното образование

След като схемата за даване на неограничена власт на ректори и академични съвети, за пречупване на активната обществена позиция на преподаватели и студенти бе изпитана и явно добре работеща, МОН реши да приложи тази схема и в средното образование. Всъщност след 1997 година студентите и университетските преподаватели са оставени в позиция да протестират мълчаливо само срещу локалното си, академично ръководство, в атмосфера на непрозрачност, страх и липса на държавна протекция за защита даже на гражданските им права. Те нямат повод да протестират срещу държавата, освен за прекомерната и демократичност и ненамеса във вътрешните беззакония, архаичност и тоталитаризъм. Но кой ли смята това наистина за серизен повод за протест срещу държавната власт, след като е с ситуация, в която даже не може да реши проблемите на уж "собствения си двор". Държавата е толкова "миловодна и благосклонна" към висшето образование, че му позволява да прави каквото си иска, да пилее пари както пожелае, да тълкува законите по свое усмотрение и даже да генерира свои правила и норми, без да се съобразява с международни, европейски или обществени директиви и изисквания за развитие - как да протестира човек срещу такава "демократичност"?
Държавата, ръководена от бивши възпитаници на тайните служби, реши, че си е свършила работата по елиминиране на гражданското общество в лицето на най-будната му част – университетите, чрез своите борбени някога, а и все още потенциално "опасни" студенти и обществено зрели учени и преподаватели.


Да, но бе допуснато едно много сериозно недоглеждане, а може би и подценяване. Освен във висшето образование, интелигентни и обществено отговорни хора има и в средното образование. Учителските протести, стачки и аргументирано гражданско неподчинение – поставиха неявния държавен тоталитаризъм пред поредното предизвикателство на истинската демокрация.
Липсата на въображение и похвати от близкото миналото доведоха до единственото решение за управниците ни – средните училища да започнат да функционират и да се управляват като висшите. Университетския тоталитаризъм и мълчаливо държавно одобрение на недемократичните форми на управление да бъдат приложени и в средните училища. Тоест – делегирани, неконтролируеми бюджети, автономия, в крайна сметка – беззаконие, страх и държавно удовлетворение, че под явния предлог за демократичност всъщност се допуска неявен, но действащ тоталитаризъм.
МОН започна да търси нови директори на училищата, като модела за управление явно ще бъде заимстван от "университетските диктатори" – ректорите. Задачата на тези директори ще е една – потискане на всяко независимо мнение и проява на гражданска позиция от учители до ученици. Наградата ще е една – достъп до "делегиран", неконтролируем от никого бюджет. Бюджет, който ще бъде контролиран само, ако директора не може да елиминира активната гражданска позиция на “поданиците” на малката “училищна автономия”.
Доказателство за стартирането на този процес е:
МОН ОБЯВЯВА КОНКУРСИ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА „ДИРЕКТОР” НА ДЪРЖАВНИ УЧИЛИЩА
Обявата за конкурсите е публикувана в сайта на Министерството.